Какво е елегия
Видео: Елегия - Със Черно фередже 2024, Юли
Елегията е жанр на лириката. Първоначално тя се определя от формата на стихотворението, по-късно специфичното съдържание и настроението на поемата стават доминиращи. В момента елегията е произведение с мотиви на тъга и замисленост.
Инструкция за употреба
1
Първоначално терминът елегия обозначаваше определена форма на стих. В древногръцката поезия куплетите хексаметър-пентаметър са били наричани така. В тази форма са създадени произведения на най-разнообразни теми. Архилох пише тъжна, но в същото време обвинителна елегия, Солон инвестира философско съдържание в тази форма, Тиртей и Калин създават военна елегия, а Мимнерм използва формата за анализ на политически теми.
2
В поезията на древните римляни терминът получава малко по-различно тълкуване. Имайки по-свободна форма, елегията придобива по-конкретно съдържание - броят на любовните произведения се увеличава. Най-известните римляни, писали елегии, били Тибул, Катул, Овидий.
3
В имитация на антични образци елегиите са написани през Средновековието и Ренесанса. Въпреки това, през цялото това време жанрът остава вторичен. Позицията му се променя от средата на 18 век. През 1750 г. англичанинът Томас Грей пише елегия, която се превръща в своеобразен модел за автори от различни страни. В Русия неговият превод е направен от V.A. Жуковски ("Селско гробище", 1802 г.). Стихотворението на Грей се превърна в своеобразен крайъгълен камък, моментът, от който се разви сантиментализмът. Поезията се отклонява от ясните закони и доминирането на разума, отстъпвайки на дълбоки вътрешни преживявания. По това време терминът „елегия“ се отнася до стихотворение, пронизано с тъга и замисленост. Такива произведения се характеризират с мотиви на разочарование, самота, нещастна любов, интимност на преживяванията.
4
През втората половина на XIX век жанрът елегия губи своята популярност и тази дума се среща само като заглавия на цикли и в имената на отделни стихотворения.
5
Терминът елегия се използва и в музиката. Той обозначава музикалното въплъщение на елегична поема (например романси). Също така според този модел се създават изключително инструментални произведения (елегия на Чайковски, Лист, Рахманинов).