Как да четем френски думи

Френската азбука има 26 букви. Почти всички се четат по различен начин, в зависимост от диакритиката, както и позицията в думата. Следователно, почти един и същ звук може да се показва в писмена форма с помощта на различни букви и обратно, една и съща буква може да означава различни звуци.

Инструкция за употреба

1

Моля, обърнете внимание: фонетичната система на този език включва 17 съгласни, 15 гласни и 3 полугласни. Освен това във френския език има звуци, които напълно липсват на руски език, и звуци, подобни на руски. Учителите по френски език съветват на началния етап при четене и произнасяне на думи да се съсредоточат върху особеностите на произношението на онези звуци, които са подобни на руския.

2

Отидете на страниците http://linguerra.ucoz.ru/publ/francuzskij_jazyk/francuzskij_jazyk/fonetka_francuzskogo_jazyka_1/7-1-0-15 или http://kun-anton.narod.ru/grammaire/graphie_sons.html представя обобщени таблици за правила за четене и произнасяне, приети на френски (с примери). Така например гласните e, è, ê, é, ё под стрес и в затворена сричка се четат като [e]: fourchette [buffet] - вилица, и -e не се чете в края на думата (въпреки че понякога се произнася при четене на поезия). Ако над тази гласна има някакви диакритични белези, тогава тя се чете във всеки случай, независимо от позицията в думата (например rosé [rose] - розово вино).

3

Съгласните -s, -t, -d, -z, -x, -p, -g (и техните комбинации) в края на думите не се четат. Други съгласни в края на думата не са зашеметени, както обикновено е на руски език, но са прикрепени към следващата дума, образувайки връзка (куп от две или повече думи).

4

Комбинациите от букви и дифтонги се четат по един и същи начин, по различни начини. Да предположим, че -er в краищата на думите (постфиксът на френските правилни глаголи) се чете като [e]: parler [parle] - говорим. Дифтон -у, който е много разпространен на този език, се чете като [у] (сувенир [сувенир] - памет).

5

Благодарение на очарованието (свързването), френската фраза не се разделя на думи, а на концептуални групи от думи (синтагми), всяка от които се произнася заедно. Акцентът пада върху последната сричка на групата. В тази връзка е важно предварително да се раздели всяко изречение на синтагми, за да се практикува не само техниката на четене, но и да се разбере какво е прочетено.