Как да си направим епиграф
Епиграфът е кратък текст, който е поговорка или цитат, който показва значението му или връзката на автора с него. Източникът на епиграфа може да бъде литературни, научни, религиозни произведения, писма, мемоари, произведения на народното изкуство.
Инструкция за употреба
1
Епиграфът в кратка форма изразява основната идея на произведението, информира читателите за основната тема, изразява основното му настроение, може ориентировъчно да характеризира героите или да даде представа за сюжетните линии. С други думи, епиграфът е централната идея на произведението, която се развива сама по себе си. Епиграфите се появяват в литературата на Ренесанса, но твърдо влязоха в него само с романтични писатели.
2
В горната дясна страна на листа е нарисуван епиграф без кавички. Фамилия на автора, неговите инициали след текста на епиграфа не са включени в скоби, след тях няма нужда да се поставя период. Понякога епиграфите се поставят вляво, но с голям отстъп, около половината от реда на основния текст.
3
Обикновено епиграфът е написан с по-малък шрифт от основния текст. По-добре е, ако е подчертано, например, с курсив. Ако епиграфът е чужд текст и неговият превод, тогава те се въвеждат в различни форми от един тип шрифт и размер, най-често в курсив и обикновен текст. В този случай преводът се отделя от оригиналния текст чрез пропуски.
4
В края на епиграфа има препинателен знак, подходящ по значение. Тъй като в повечето случаи епиграфът е незавършен цитат, след него се поставя елипса. Текстът на епиграфа не е необходимо да се затваря в кавички. Ако има връзка към източника на текста на епиграфа, той се въвежда в отделен ред, подчертава се с шрифт и в края не се поставя точка.
5
Всички линии на епиграфа трябва да са приблизително равни по дължина. Често в произведения на изкуството с подобрен дизайн епиграфът към цялата книга е поставен на отделна нечетна лента след заглавието, а епиграфите към главите й след името на всяка от тях. Епиграфът към цялото произведение може да бъде поставен на първата текстова лента над първото заглавие. Епиграфите към части от произведение задължително се отделят от заглавията и от текста.