Английско местоимение

Займенниците на английски, както и на руски, служат за замяна на съществителни. Можете да различите лични, притежаващи, рефлексивни, демонстративни, неопределени и отрицателни местоимения.

Инструкция за употреба

1

Личните местоимения (лични местоимения) заместват съществителните имена в случай на номинатив. Има 3 лица, единствено и множествено число. Личното местоимение на 1 единствено число е I (I). Особеността на тази дума е, че тя винаги се пише с главна буква. Първият човек в множествено число сме ние. Вторият човек и единствено число е това местоимение ти (ти, ти). Третият човек единствено число е той (той), тя (тя), тя (той, тя, това). Заименникът, който замества съществителните в изречението за неодушевени предмети, както и животни и думата „бебе“. Множеството на третото лице са те.

2

Посесивните местоимения (притежателни местоимения) се използват за означаване на принадлежността на субекта. Има две основни форми: прикачваема и абсолютна. След присвоеното местоимение в първа форма (моето, нашето, вашето, неговото, нейното, своето, тяхното), съответното съществително име винаги се използва, например, "моят плосък" ("моят плосък"), и след местоименията в абсолютната форма (моя, наш, твое, негово, нейно, тяхното) съществителното не се използва. Например „Този ​​апартамент е мой“.

3

Рефлексивни местоимения (рефлексивни местоимения) са образувани от присвояващ от наставката „-а“, който се добавя към притежателното местоимение в единствено число, а суфиксът „себе си“ - в множествено число. На руски език те съответстват на частицата "-и (-и)", например "Не се режете" ("Не се режете"), както и на рефлексивните или подсилващи местоимения: себе си, себе си, себе си, себе си, себе си, себе си, себе си, Например "Направи си сам!" („Направи си сам!“).

4

Демонстративните местоимения (указателни местоимения) се използват за означаване на обекти, които са близки (това - това, това, това, това - тези) и в далечината (това - това, онова, онова, онова - онова). Тези местоимения включват думата „такъв“ - „такъв“, което показва качеството на предмета.

5

Друга група местоимения е неопределена и отрицателна. Първите са някои и всякакви, което означава „някои, някои, някои“ и техните производни някой, някой (някой), нещо, нещо (нещо), някъде, навсякъде (някъде- след това). В този случай неопределеното местоимение някои и неговите производни се използват в утвърдителни изречения, а всяко и неговите производни - в питателни и отрицателни с частицата не. Например „Бих искал да прочета някоя книга“ („Бих искал да прочета някоя книга“), но „Имате ли някаква книга?“ („Имате ли някаква книга?“). Също така в английския език има отрицателно местоимение no (не) и неговите производни - никой (никой), нищо (нищо), никъде (никъде).