Фразата като единица език

В руската лингвистика винаги е имало няколко възгледи за същността на фразите като единица език. Някои лингвисти се ръководят от семантичния фактор при определянето на тази синтактична единица, а други - от нейните граматически особености.

Още през 19 век в съчиненията на такива учени като Фортунатов, Пешковски, Петерсън се формира възглед за израза като комбинация от думи с пълно слово. В същото време не бяха взети под внимание никакви други характеристики. От такива позиции беше възможно да се определи предложението, тоест да се разбере като фраза. Според Шахматов фразата се отнася до всяка комбинация от две или повече смислени думи. Подобно определение включва не само едно, но две или повече изречения. Изречението обаче бе определено от Шахматов като завършена фраза, а собствената му фраза като непълна комбинация от думи.

Особен интерес представлява характеризирането на незавършени фрази. Ученият идентифицира две групи: фрази с доминиращата дума в непроменена форма и фрази с доминиращата изменяема дума.

Характерна особеност на възгледа на лингвистите през 19 век върху фразата беше разбирането на тази единица език, неразривно свързана с изречението. Така според лингвистите фразата е съществувала и би могла да съществува само в изречението, а не като самостоятелна единица.

По-късно, през 20-ти век, домашният лингвист Виноградов прилага принципно нов подход към колокацията като езикова единица. Според него фразата и изречението са единици от различни семантични полета. Фразата изпълнява функцията на призоваване, „изграждане“, тъй като е един вид основа за формирането на предложението. Можем да кажем, че в този момент разбирането на фразите като единица на езика включва разглеждане на неговите граматически особености.

Не всяка комбинация от думи обаче се считаше за фраза, а само изградена на базата на подчинена връзка, в която една дума е подчинена, зависима от друга. Освен Виноградов същото разбиране на израза е изразено и в творбите на Прокопович и Шведова.

Фразата като граматична единица на даден език е изградена според определени канони. Конвенционално всяка фраза се състои от два компонента: главен и подчинен. Например съществително и съгласно прилагателно (красив ден), глагол и контролирана словоформа (като спорт, колоездене).

Струва си да се каже, че съвременният синтаксис разглежда фразата и изречението като равни синтактични единици. В тази връзка е обичайно да се разглежда фразата в разликата на прилика с думата и изречението. Съвременните лингвисти определят като фраза не само комбинация от думи въз основа на подчинена връзка, но и въз основа на съставяща. Тоест в този случай думите влизат в равни отношения, няма главни и зависими, например, котета и кученца. Този подход е характерен за Бабайцева.