Защо риторични въпроси?

Реторичният въпрос е фигура на речта, която е утвърждение или отричане под формата на въпрос, който не изисква отговор. Риторичните въпроси често се използват в художествени и журналистически текстове, а също така се използват и в устната реч.

Най-често реторичните въпроси се използват, за да се подчертае значението на изказването и да се привлече вниманието на слушателя или читателя към конкретен проблем. Освен това използването на въпросната форма е конвенция, защото не се очаква отговор или е твърде очевиден.

Като едно от изразните средства, риторичните въпроси са широко използвани в текстовете на художествения стил. Например, те често се използват в произведения на руската литература от 19 век („А кои са съдиите?“, „Кой е виновен?“, „Какво трябва да направя?“). Прибягвайки до тези риторични фигури, писателите подсилиха емоционалното оцветяване на изказването и накараха читателите да се замислят.

Реторичните въпроси бяха използвани и в журналистически произведения. В тях, освен че засилват художествената изразителност на текста, риторичните въпроси помагат да се създаде илюзията за разговор с читателя. Често една и съща техника се използва по време на изказвания и лекции, като подчертава ключовите фрази и включва аудиторията в процеса на размисъл. Слушайки монолога, човек неволно обръща специално внимание на изказвания, направени с разпитвателна интонация, следователно този метод на интерес за публиката е много ефективен. Понякога ораторът използва не един, а цяла поредица от риторични въпроси, като по този начин фокусира аудиторията върху най-важния пасаж от доклад или лекция.

В допълнение към реторичните въпроси се използват както риторични възклицания, така и реторични референции както в писмена, така и в устна реч. Точно както в реторичните въпроси, тук главната роля играе интонацията, с която тези фрази се произнасят. Риторичните възклицания и призиви също принадлежат към средствата за засилване на изразителността на текста и предаване на емоциите, чувствата на автора.